Докато се разхождаше, Миа неусетно стигна до водопада.
Дотолкова бе задълбочена в мислите си, че дори не помнеше откъде е минала.
Хората се оплакваха от проблемите си, но нейните бяха в пъти по-сериозни, а и напоследък се чувстваше сякаш изпаднла в дупка.
Поседна близо до водата и отново се отнесе нанякъде ... докато не усети нечие чуждо присъствие. Всичките й сетива се изостриха, ала тя не успя да определи съществото. Не беше човек, беше нещо прекалено висше, иначе щеше веднага да разбере какво е. Беше нещо потайно, мистериозно и някак познато.
Обърна се, ала в първия момент не видя никого. Нима си въобразяваше ? Едва ли. Вампирката никога не грешеше. Никога.
